За авторката:
Катя Зографова е родена на 11.05.1957 г. в гр. Панагюрище. Литературоведка и писателка, Главен уредник на къща музей "Никола Вапцаров" в София. Автор на 19 книги: "Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)" (1996), "Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта" (2001), "Интелектуалецът Емануил Попдимитров" (2001), "Орчо войвода или преображенията на българското юначество" (2006, І и ІІ изд.), "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни" (2006), "Любовен архив" (2007), "Забравеният възрожденец Динко Зограф" (2008; 2010, ІІ доп. изд.), "Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)" (2009), “Жените в Априлското въстание” (2011), “Неканоничният Вазов” (2011), “Играещата със стихиите. Елисавета Багряна” (2013), ”Знаменити, забравени, забранени” (2015), “Българската одисея на Весна Парун” (2016), “Словозографии” (2017), “Световете на Яворов” (2019), “Култът Яворов” (2019), “Хроники на Вазовия род” (2020), “Бележити жени на/за България” (2021) и “Фани Попова-Мутафовал Житие и страдание” (2022). Има над 600 публикации в печатните медии: участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за световноизвестни, но и за забравени/"забранени" писатели, за български художници; консултирала е документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова, кафе-сладкарница "Цар Освободител" ("Възстановка"). Изследванията й са съсредоточени върху периода на 20-те-40-те години на ХХ век, а сред темите, които я занимават, са постиженията на "многоликата българка" във всички области на културата, обществения и социалния живот; възкресяването на забравени и "забранени" автори; авангардният "синтез на изкуствата"; "неразтълкуваният Вапцаров". Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а "Многоликата българка" - с националната награда "Блага Димитрова". Нейни текстове са превеждани на италиански, македонски и руски. Членува в Съюза на българските писатели, Дамския литературен салон "Евгения Марс" и Женското патриотично дружество "Райна Княгиня".СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС
По телефона: +359 887 71 08 68 По е-мейл: katia.zografova@gmail.com В Къща музей “Никола Й. Вапцаров
Design with Designer Pro+ | Xara.com
СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС
Design with Designer Pro+ | Xara.com
ОТКРИЙТЕ НОВОТО СИ
ЧЕТИВО СРЕД КНИГИТЕ
НА КАТЯ ЗОГРАФОВА
ЗА ЧИТАТЕЛСКИЯ КЛУБ
ЗОГРАФ
Решихме да съберем читателите на книгите на Катя
Зографова във виртуално интернет общество. Тук ще
можете да научите за новите книги, публикации и
изяви на авторката, отзиви за тях и да споделите
своето мнение.
За авторката:
Катя Зографова е родена на 11.05.1957 г. в гр. Панагюрище. Литературоведка и писателка, Главен уредник на къща музей "Никола Вапцаров" в София. Автор на 19 книги: "Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)" (1996), "Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта" (2001), "Интелектуалецът Емануил Попдимитров" (2001), "Орчо войвода или преображенията на българското юначество" (2006, І и ІІ изд.), "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни" (2006), "Любовен архив" (2007), "Забравеният възрожденец Динко Зограф" (2008; 2010, ІІ доп. изд.), "Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)" (2009), “Жените в Априлското въстание” (2011), “Неканоничният Вазов” (2011), “Играещата със стихиите. Елисавета Багряна” (2013), ”Знаменити, забравени, забранени” (2015), “Българската одисея на Весна Парун” (2016), “Словозографии” (2017), “Световете на Яворов” (2019), “Култът Яворов” (2019), “Хроники на Вазовия род” (2020), “Бележити жени на/за България” (2021) и “Фани Попова- Мутафовал Житие и страдание” (2022). Има над 600 публикации в печатните медии: участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за световноизвестни, но и за забравени/"забранени" писатели, за български художници; консултирала е документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова, кафе- сладкарница "Цар Освободител" ("Възстановка"). Изследванията й са съсредоточени върху периода на 20-те-40-те години на ХХ век, а сред темите, които я занимават, са постиженията на "многоликата българка" във всички области на културата, обществения и социалния живот; възкресяването на забравени и "забранени" автори; авангардният "синтез на изкуствата"; "неразтълкуваният Вапцаров". Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а "Многоликата българка" - с националната награда "Блага Димитрова". Нейни текстове са превеждани на италиански, македонски и руски. Членува в Съюза на българските писатели, Дамския литературен салон "Евгения Марс" и Женското патриотично дружество "Райна Княгиня".
